История на града Видин и неговата област. Димитър Цухлев. София, 1932. [с. 435-436 - “Но от лични спомени и някои други сведения из приходо-разходните регистри на общината се установява, че във Видин българско училище било открито от частни учители около 1820 г… Такива частни училища за късо време е имало и в махалите “Нова Махала” и “Страшен брег””. архивът на учителското настоятелство е бил унищожен през 1881”; първоисточникът е това]
Градът на завоя. Йоцо Йоцов. 2008. [“Първите училища в стария Бъдин, възникнали по времето на османското владичество, са дело на църквата… Както в цяла България, така и във Видин, при робските условия, школата са били килийни… Още по времето на Пазвантоглу /1803 - 1805 г. -б.а./ в църквата “Св. Петка” е съществувало килийно училище, което всесилния владетел не е преследвал. Първото училище във Видин с преподаване на светска наука е открито през 1850 г.по подобие на училищата, откривани от учители завършили Габровското училище”; краеведски труд; списък библиография; вж. Страници за образователното…]
Град Видин: Кратък исторически очерк. Андрей Пантев, Иван Божилов, Илия Илиев, Невен Илиев, Захарин Захариев, Тодор Диков. 2008. [с. 152 - “През 1820 г… същата година е открито и първото българско училище във Видин.”; учебник, хубав списък библиография]
Страници за образователното и културното дело във Видинско. Симеон Динев, Крум Ангелов, Френг Кочанов. Видин, 2008. [с. 37 - “Въпреки липсата на данни се предполага, че те възникват не по-късно от 1800 - 1803 г., когато във Видин живее и работи Софроний Врачански. Документирано е, че през 1820 г. в двата крайни квартала на Видин - “Нова махала” и “Страшен брег” са открити две училища” - за килийни училища става дума, посочени са имената на учителите]
Бележити видински учители. Ч. 1. Генади Вълчев. Видин, 2007. сигн: 681557 [с. 7 - Сръбският учител и поет Сима Милутинович учителства в Гръцкото училище в махалата “Калето” в продължение на три години 1816 - 1818 г. Убочението се е водило на гръцки език, но по-добро от българското килийно.- цитира от “Сима Милутинович у Крайни и Ключ”.; най-ранно сведение за училище]
Летописи за Видинска епархия. Йордан Василев. Пловдив, 1999. [с. 55-56 “След смъртта на Осман Пазвантоглу /1807 г./ султанското правителство възстановила своята власт на Видинския санджак. След убийството на Калиник епархията останала вдовстваща и се намерила под прякото попечителство на Цариградския патриарх Калиник V /1801 - 1806 и 1808 - 1809/…. През 1809 г. патриарх Калиник V назначил за Видински митрополит Калиник ІІ.”; с. 62 - “През 1820 г. е открито училище във Видин.” - цитира Цухлев, но неправилно и не го посочва.; сведенията за митрополитите след Пазвантоглу не са съвсем точни]
Българското образование през 18 и първата половина на 19 век. Румяна Радкова. в Проблеми на българското Възраждане. София, 1981. [с. 257 - “Сведенията за просветното състояние на Видин са много ограничени. През 1806 г. Пазвантоглу… възнамерява да открие във Видин средно училище. За да се породи подобна мисъл, явно е, че в града е имало по-низши училища.” - цитат от с. 612 на “България 1000 години”, но неточен]
Възраждане чрез печата. Димитър Мишев. в България 1000 години. София, 1930. [с. 611 - “Например през 1817 г. във Видин е имало такова [с преподаване на български] училище. В него през означената година е бил учител сръбският поет Сима Милотинович Сараилия… Същият ще е преподавал и български език, който знаел добре… Той се заловил да състави българска граматика, за което се знае от негово писмо до Вук Караджич.”; с. 612 - “Много по-рано, още в 1806 г., Пазвантоглу… имал мисъл да открие средно училище във Видин. За да се породи такава мисъл у него, ще е имало интелигентни граждани, които са чувствали нужда от по-високо училище за децата си”]
Сравнителна характеристика на българското и сръбското училище в края на 18 и първата половина на 19 в. Вера Бойчева. в Годишник на Софийския университет философски факултет. кн. 1 - Педагогика. София, 1975. с. 89 - 141. сигн: А17603 [Де факто няма никаква информация за Видин, нито за пряк контакт между сръбското и българското учебно дело. Само се споменава за откриване на елино-българско училище във Видин ок. 1820 г.]
Les documents turcs relatifs aux droits fiscaux des metropolites orthodoxes en Bulgarie au XVIIIe siècle. Josef Kabrda. в Archiv Orientalni, 26, 1958, p. 59 - 80. сигн: A3521 [Цитира информация от множество сиджили, съхравяни в НБКМ, и по-специелно S53, където митрополит Дионисий е посочен като глава на Видинската епархия след 1805 г. Почти неизвестно за българската наука].
Изготвена от Стоян Шиваров.
